| Peter museum |
| Mycrossof |
Бакуриани загинал в битка с печенегите близо до Пловдив само три години по-късно, но волята му манастирът да бъде само грузински се спазвала чак до края на XII в.
С годините той се утвърдил като значимо грузино-гръцко книжовно средище. Сред работещити тук книжовници бил и известният грузински философ-неоплатоник Йоан Петрици (1050 - 1130).
В 1199 Пловдивско и Средните Родопи били присъединени отново към възродената от Асеновци българска държава.
Изглежда манастирът е преминал постепенно от грузински в български ръце през следващите десетилетия, но въпреки това известно грузинско влияние в него просъществувало чак до XIV век. Например върху обкова на известната Богородична икона има дарителски надпис от 1311 от грузинците Атанасий и Окропир. От манастир произхожда и един грузински хомелиар от XIV век. Манастирът бил богато даряван и от български владетели. Цар Иван Алескандър (1331 - 71) наредил да се преизпише преддверието на втория етаж в Костницата, където е и неговият портрет.
Манастир е останал в границите на Българската държава до 1364, когато османските войски завзели Пловдив и съседните му родопски крепости. След падането и на Търновград, в манастира вероятно бил заточен последният български патриарх и известен писател Евтимий. В началото на следващия XV век тук пребивавал и видният книжовник Константин Костенечки. След няколко десетилетия това книжовно средище било опожарено от турците. Счита се, че след това манастирът за дълго запустял, но това едва ли е така, защото в него са съхранени не само много от старите дотурски ръкописи, икони и утвари, но и нови, произхождащи от началото на XVI век.
По това време манастирът продължавал да е български, което се вижда от множество чисто български имена, записани в помениците, датиращи от XVI и XVII век. Тези родолюбиви българи са и главните дарители за новите манастирски градежи, започнали в края на XVI век. Оттогава вероятно датира източното крило с укрепената главна порта и оборите за ездитни животни на поклонниците.
В 1601 било преизградено южното крило, в което се намира хранителният блок, състоящ се от куполна магерница, сюгесница и просторна абсидна трапезария с мраморна маса. Върху масата е отбелязана годината на строителството, дарителят Дамаскин Пловдивски и името на майстор Никола.
Разцветът на манастира продължил и през следващите векове. В 1706 французинът Пол Люка заварил в него над 100 монаси и изключително богата библиотека. В двора все още бил съхранен многоетажен пирг, датиращ без съмнение още от времето преди османското нашествие в България. През бойниците му надничали топове, а при върха му имало часовник. Този пирг откриваме изобразен и върху една гравюра от 1807. На нея средновековният Бачковски манастир е представен като ансамбъл от двуетажни отвътре и триетажни отвън масивно градени сгради, обграждащи двора от четирите страни. Външните зидове са укрепени с контрафорси, а горните етажи са подчертани с ломбардски аркатури. Във втория етаж от югозападния ъгъл на застройката е имало куполен параклис.
В този си вид манастирът е просъществувал чак до началото на нашия век, когато рухнало западното крило, а в 1947 изгорели и други негови части.
През 1745 манастирът преминал под юрисдикцията на Цариградския патриарх и подобно на други български манастири започнало постепенното му погърчване, въпреки, че той е бил главното духовно средище за българското население от Пловдивско и централните Родопи. Дори негови главни ктитори от 1780 до към 1860 били братята Стоян и Вълко Чалъкови от Пловдив. Но гърчеещите се пловдивски и станимъшки (асеновградски) български първенци и гръцките владици определяли духовния живот в него.
През следващия XIX век манастирът бил толкова популярен в Тракия, че остарелите му средновековни корпуси се оказали недостатъчни за многобройните поклонници. Затова около 1833, малкият стопански двор, долепен отвън до южното крило, бил разширен и застроен сключено с двуетажни гостоприемници, в приземието на които имало обори, а в етажа гостни стаи. Сградите от този двор изгорели при пожар (1947), но през 80-те години били възстановени по проектите на арх. Никола Мушанов и арх. Златка Кирова.
Чудеса архангелов
трапезная
. . .
Страшный суд {5669}
костохранилище, первый этаж
икона
чаша водосвятная
|
|
|
| |
