| Peter museum |
| Mycrossof |
През втората половина на X век на Балканския полуостров просперирали много религиозни учения. Появило се Богомилството, засилило се влиянието на еретическите секти, нарастнал броя на отшелниците. Всичко това допринесло за формирането на няколко крупни манастира, най-значимият между които е Рилският манастир, носещ името на отшелника и свещенослужител Свети Иван Рилски.
Изграждането на манастир започнало в 946 още преди смъртта на св. Иван Рилски. Счита се, че първите му сгради са се намирали източно от сегашните корпуси, близо до пещерата на отшелника. Преизграждането му на мястото, където се намира днес датира от XIII - XIV век.
Още с възникването манастирът се превърнал в обект на активна поклонническа деятелност и ктиторско облагодетелствуване. Той получил дарствени грамоти от редица български владетели. Най-активна строителна дейност развил полунезависимият феодал на Струмица и Мелник - протосеваст Хрельо, васал на сръбския крал Стефан Душан. Опитите на Хрельо за самостоятелност завършили с неговото замонашване в Рилския манастир и последвалата насилствена смърт по заповед на краля.
Но още преди печалната си кончина, протосевастът успял да възобнови "из основи" манастирските сгради и в 1335г. изградил многоетажна жилищно-отбранителна кула, в последното ниво на която имал параклис. Осем години по-късно в 1343 той дарил средства за изграждането и на нова съборна църква, която според Неофит Рилски е била подобна на църквата в Хилендарския манастир.
Освен на тези широко известни сгради, Хрельо е спомоществувател и на новото строителство в Рилския метох "Орлица", разположен край пътя между манастира и гр. Рила. От тези градежи днес освен масивната магерница са съхранени и части от църквата, вградена през XV в. в съществуващия и днес храм "Свв. Петър и Павел" и приземния етаж на старото жилищно крило.
След падането на София под османска власт в 1385, манастир успял да оцелее, поради това че останал във владенията на Кюстендилския деспот Константин, васален поданик на Султана. Нещо повече, предишните му привилегии били потвърдени с фермани още по времето на Баязид I и Мохамед I. Към средата на XV век обаче, вследствие на непрекъснати разбойнически нападения манастирът постепенно запустял. Въпреки това повечето от сградите му оцелели. Четвърт век по-късно, към 1460, замонашилите се в манастира синове на Крупнишкия епископ Яков - Йоасаф, Давид и Теофан, ги върнали към нов живот. Те съумяли да получат разрешение и пренесли мощите на Св. Иван Рилски от Търновград в манастира, с което отново издигнали престижа му.
Обликът на късносредновековния манастир е познат от няколко гравюри от края на XVIII и началото на XIX век. От тях се вижда, че той е бил застроен сключено с дву- и триетажни жилищни крила, чиито масивни външни зидове били укрепени с пиластри, подобно на архитектониката на Хрельовата кула. В два от ъглите на манастира е имало каменни кули с куполни параклиси в последния етаж, носени от конзоли, свързани помежду си с арки. Куполен параклис или може би зимна църква е бил вграден и в последния етаж на противоположното крило. Всички тези масивни пластично раздвижени средновековни елементи на манастира показват, че синовете на Яков са заварили големи съхранени части от Хрельовите градежи. В този си вид манастирът просъществувал чак до края на XVIII век. През всичките тези векове новото строителство било крайно ограничено и не само поради забраните, но и поради големите финансови затруднения на манастирския клир.
Първият по-значителен градеж на манстира бил извършен през 1749, за което свидетелствува надпис върху розета на Самоковската порта. Но всичките тези "подновявания" са представлявали всъщност само частични строежи и ремонти, чрез които се изкърпвал амортизирания и често пъти опожаряван манастир. Изглежда само северното крило е било изцяло преизградено в 1749. Но в унисон с нивото на съвременното манастироустройство това е било двуетажна паянтова постройка. Затова, когато през 1816 започнали най-сериозните градежи по обновяването на манастира, те засегнали най-напред именно тези части от периферната застройка, а не южните масивни средновековни корпуси.
През първия етап на строителството (1816 и 1917) майстор Алекси от с. Рила изградил северния ъгъл на околовръстната застройка. През следващите 1818 до 1819г. била построена останалата част от крилото - от магерницата до южния ъгъл на манастира. Това жилищно крило съдържало в приземието си редица стопански пространства - хранителен блок, фурни, воденица, а в етажите му са разположени монашески килии, параклиси, стаи за гости. В него се намирали и двата входа на манастира - Самоковския и Дупнишкия. Надписът върху вратата на воденицата показва, че клирът е имал намерение да преизгради целия манастир. Но през 1817 се наложило да бъде заплатен откуп на разбойници в размер на 125 000 гроша, което вероятно осуетило тези намерения. Когато обаче отново били събрани средства за следващите градежи, на 13 януари 1833, избухнал стихиен пожар, който нанесал огромни щети на манастира. Това нещастие било възприето от целия български народ като национална трагедия. Затова от всички краища започнали да пристигат парични средства и майстори (над 3000 души) за възстановяването на пострадалите сгради. И те били обновени само за една година.
Възобновяването на изгорелите части най-вероятно било осъществено от различни майстори, без да е имало главен строител. Всичките части били предимно паянтов градеж с довършителна дърводелска и резбарска изработка в рамките на оцелелите каменозидани пространства. Един от тези майстори бил Крюстьо от с. Лазарполе (Дебърско), който изработил прекрасния кьошк в последния етаж на северозападното крило.
Този начин на градеж продължил и по-нататък. В западното крило през 1851 се подписал майстор Божил, а кьошка пред параклиса "Събор Архангелски" (1881г.) бил дело да протомайстор Георги Костович и майстор Христо. При възобновяването на манастира след пожара, бил издигнат и четвърти етаж на северозападното крило, където се намирали най-богато украсените с дърворезба и стенописи гостни стаи. Основно била преустроена и магерницата, най-вероятно под ръководството на майстор Алекси. Той успял да създаде въз основа на многовековния балканския строителен опит, една съвършена художествена творба, чиято тектоника и естетическо въздействие я нарежда между най-добрите постижения на инженерната и архитектурната практика на Балканите. В новия четвърти етаж били изградени още два куполни параклиса с които общия им брой станал четири - "Св. Иван Богослов", "Св. св. Сава и Симеон", "Св. Йоан Предтеча" и "Св. св. Архангел Михаил и Гавраил".
Между 1834 и 1837 бил извършен и грубия строеж на съборената манастирска черква. За този градеж бил поканен известния за времето си майстор Павел Иванович от южнокостурското село Кримини. Тя била от същия многопрестолен планировъчен тип като католикона на манастира Есфигмен на Атонския полуостров, построен от същия строител между 1806 и 1810.
Но храмът на Рилския манастир съвсем не представлявал механично повторение на първообраза. И докато в обменопространствена идея и в някои фрагменти от архитектурния детайл аналогиите са по-близки, то редица други елементи били носители на новия български мироглед от 30-те години на века - епохата на Българското възраждане.
Неповторимото въздействие на Рилската съборна църква обаче е не само от внушителния й архитектурен образ, но преди всичко от великолепното му интерпорално оформление и украса. Работата по тяхното създаване продължила 23 години (1837 - 1860) от различни български и няколко македоно-влашки строители, резбари и худжоници, между които изпъкват имената на Захарий Зограф, Димитър Зограф, Иван Николов, Коста Вальов, Станислав Доспевски, Димитър и Симеон Молерови, Петър Гарка и Атанас Теалдур. Всичките те са успели да обединят творческите си възможности в единна живописна система с голямо емоционално въздействие. В съборната черква на Рилския манастир бил постигнат може би най-съвършения възрожденски синтез на архитектурата с останалите изобразителни изкуства.
Паралелно с довършителните работи по църквата, между 1846 и 1848 радомирският първомайстор Миленко изградил нов жилищен корпус по протежение на южната периферия на манастира, в който освен богато украсени килии се намирали трапезарията, игуменарницата, болницата, съдохранителницата, библиотеката. И тук се открояват два етапа на строителството - първият от 1846 до 1847, когато бил издигнат корпусът до бранмауера при средния ризалит и вторият от 1847 до 1848, когато била довършена останалата част от крилото. С изключителен усет за хармония и голяма професионална етика към вече създаденото, Първомайсторът успял да изгради един архитектурен образ, който макар и по-скован, представлява логично продължение на идеите на майстор Алекси за монументалната и живописна архитектоника на манастира.
Преизграждането на манастирския комплекс през Възраждането било белязано не само с тези най-представителни строежи. В различни години между края на XVIII век и началото на XIX век били градени и редица други негови подобекти извън цитаделата на манастира - Костницата (1794 - 1795), скитът "Св. Лука" (XVIII - XIXв.), черквата към т.нар. "Стара постница" (1746, пристроена в 1820), метохът "Пчелино" (XVIII и XIXв.), новите сгради в "Орлица" (XIXв.), метоха в гр. Рила (XIXв.), Белкемето (XIXв.), фурната до Самоковската порта (1866) и др. Повечето от тези постройки били дело на манастирската строителна групировка от тогавашното с. Рила с най-активно творческо присъствие до 1819 и на майсторите от Костурския, Дебърския и Радомирския край след това. Сред всички тях изпъкват имената на няколко майстори - Алекси, Михаил и Радоица от Рила, Павел, Димо и Кръстьо от Кримини, Миленко и Марко от Радомирско. Най-продъжителна била деятелността на Марко от с. Врана стена, Радомирско - от първите му градежи през 1852г. в Орлица, през ремонта на Хрельовата кула в 1863, до изграждането на голямата фурна при Самоковската порта в 1866.
Произведенията на изкуството и писмеността в Рилския манстир датират още от X - XI век. Затова говорят намерените глаголически листа на пергамент от XI век. В архива и библиотеката на манастира се пазят документи и ръкописи от XII - XVIIIв. Това са две евангелия - апракоси от XIIIв.; ръкопис на "Паренезиса" на Ефрем Сирин; "Лествицата"; препис на повестта "Варлаам и Йоасаф"; "Тактикона" на Никон Черногореца; "Четвъртоевангелие" - все от XIVв. Особен интерес представлява Сборникът със служби и жития на Св. Иван Рилски, "Псалтир" от XVв. и двата големи сборника "Адрианти" (1437), както и "Големият Панегерик" (1479), писан от ръката на Владислав Граматик. От XV-XVIв. са "Панегерикът", писан в 1483 в самия манастир от монаха Мардарий, "Минеите" от 1487 на монах Давид, "Прологът" и "Минеите" от иеромонах Спиридон с жития на български светци. Важни ръкописи в манастирската библиотека са "Патеричния сборник" от Петър Зограф, двете евангелия: Сучавското (1529г.) и Крупнишкото, подвързано с обковка от софийския златар Матей в 1577г. преписи на служебника на поп Йоан Кратовски и поп Йоан от София. Много са ръкописите от XVII - XVIII век - триоди, дамаскини, требници и др. Някои от тях са илюстрирани. Особено се отличава Дамаскинът от XVIII век - уникален образец на илюстрирана книга от този късен период.
Голямо историческо значение имат Грамотата на цар Иван Шишман от 1378, няколко турски султански фермана от XV и XVI в., надписът от вградени тухли в южната стена на средновековната кула от 1335, поетичният панегирически надпис върху надгробната плоча на Хрельо от 1342, договорът за сътрудничество между Рилския манастир и руския манастир "Св. Панталеймон" на Света гора - Атон от 1466, грамотите на руския цар Иван IV - Грозни и др.
От времето на Средновековието в манастир има запазени уникални произведения на дърворезбеното изкуство. Едно от тях е дърворезбените врати на старата Хрельова църква с типични плетеници и тетралогични мотиви и резбата на митрополитския трон от същата църква.
Rila Monastery was founded in the 10th century by St John of Rila, a hermit canonized by the Orthodox Church.
In 1981 or 83 the monastery was declared World Cultural Heritage by UNESCO.
башня Хрельова
библиотека монастырская, насчитывающая 16000 томов
трапезная ("магерница"), оригинальная
музей монастыря
In the Middle Ages, however, the bones of saints were important political symbols that added legitimacy to the rule of whichever king could establish control over them. Bulgarian Tsar Petar had John of Rila's remains moved to Sofia some time in the mid-900s, but they were stolen from here in 1183 by the Hungarian King Bela III, who carded them off to the cathedral city of Esztergom on the Danube.
Legend has it that the bishop of Esztergom denied that the bones were those of a saint, and immediately became blind as a result. When the bishop publicly changed his mind, his sight was restored.
The return of Ivan Rilski's bones to Sofia was secured by the Byzantine Emperor Isaac Angelus in 1187; in so doing, he hoped to win local support against the anti-Byzantine rebellion of Bulgarian nobles Petar and Assen, who were based in Veliko Tarnovo. Assen captured Sofia in 1194, and immediately had the saint's remains removed, with much pomp, to his new capital at Veliko Tarnovo. The bones went back to Rila in 1469, although his remains retained their symbolic importance. His right hand was taken to Russia in the 16th century in the hope that it would help raise funds for the restoration of Bulgarian Monasteries. The left hand, encased in a silver casket, is occasionally put on display by the monastery authorities.
|
|
|
| |
