Троянский Успенский монастырь
Dormition monastery of Troyan
история:
В един манастрирски летопис, съставен през 1835 е отбелязано: "Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в тоя край." Летописецът, който според преданието е бил секретар на търновския митрополит - Огнянович, уточнява на други места, че възникването на манастира е станало около 1600 и че двамата монаси са дошли тук от Атон.

Малко по-късно, на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на "Св. Богородица Троеручица". Но колкото пъти в последствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разрастнал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.

През първата половина на XVIII век манастирът отново се разрастнал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време, игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771г. изградил и водоснабдяването му.

В началото на същия XIX в. манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни, дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула.

В 1820 игумени Партений издигнал нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца.

В 1830 след продължителни постъпки от страна на клира, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира.

Пак в 1835 били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад.

В 1843 пред основния монашески двор били построени сградите на гостоприемницата, ограждаща този втори, поклоннически двор от север и запад. В 1845 било издигнато монашеско крило, южно от черквата.

В 1866 майстор Иван от с. Млечево изградил една уникална по своята концепция кула, долепена пред фронта, на западното крило. Тя е пететажна. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Свв. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница.

Тази кула, чиито горни нива са били съборени около 1898, е реставрирана в първоначалния си вид през 1987.

Последният външен стопански двор е оформен в сегашния си вид в края на XIX и началото на нашия век.

Жилищните корпуси на Троянския манастир са два, три и четириетажни, с дълбоки чардаци, живописни кьошкове и светли одаи за гостите.. Монашеските килии са двуделни, необщежителни. В наши дни някои от игумените си позволиха извършването на символни "реставрации", които доста обезличиха автентичното звучене на старата аархитектура.

И през XIXв. монасите от Троянския манастир продължили своята културна и революционна деятелност. Известни са усилията на книжовниците Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Панарет, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски да съживяват и разпространяват българското слово. Манастирското училище продължило своята работа и след Освобождението. Троянският манастир винаги е бил убежище на хайдути и революционери.

На 20 януари 1872 Васил Левски организирал тук таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.

През годините на своето съществуване и особено през Възраждането, манастир се превръща в средище на българското художествено творчество.

место:
Троян
Troyan
состав:
собор
cathedral
церковь Рождества БР
church of Birth of Virgin
параклис Рождества БР
paraclis of Birth of Virgin
параклис свв. Кирилла и Мефодия
paraclis of SS Cyril and Methody
скит св. Иоанна Предтечи "Зелениковец"
hermitage of St John the Baptist
скит св. Николая
hermitage of St Nicholas
святыня:
икона
icon
Virgin museum
Peter museum
Mycrossof
Valenik
Hosted by uCoz